Бир пайтлар Нидерландия терма жамоаси Собиқ Иттифоқ билан дуранг ўйнаганида, мураббийи роса хурсанд бўлган экан. Венгрия ёки Швеция каби терма жамоаларнинг жаҳон чемпионати финалида ўйнашганига, ҳозирда парчаланиб бўлган СССР, Югославия, Чехославакия кабиларнинг Европанинг етакчи термалари бўлганликларига ҳозир ишонишмайди. Шу боисдан, аввалги даврларга қайтиш ниятим йўқ, фақатгина сўнгги жаҳон ва Европа чемпионатларига назар ташлаганимда ажиб бир тенденцияни кузатмоқдаман.

Сўнгги даврлардаги Европа чемпионатлари финалчиларига эътибор қаратсак, бу рўйхатда Бельгия, Дания, Чехия, Греция кабиларни ҳам кўрамиз. Қизиғи, ўхшаш форматда ва кўпинча айни пешқадам жамоалар ўртасида кечадиган жаҳон чемпионати финалларида пастроқ статусдаги жамоаларни учратмаймиз. Бразилия, Германия, Франция, Нидерландия, Испания, Италия, Аргентина - мана сизларга қарийб ярим асрлик давр мобайнида ЖЧ финалларида ўйнаган жамоалар.

Аслида, ўша мундиалларни ҳам у қадар анъанавий ўтган деб бўлмайди, зеро бу турнирда ҳам бирданига портлаб чиққан жамоалар топилади, масалан, сўнгги йилларда Швеция, Болгария, Хорватия, Корея, Туркия, Португалия, Уругвай каби терма жамоалар шулар жумласидан. Аммо, бу жамоалар қанчалик ёрқин ўйин кўрсатишмасин, ўз юришларини ярим финалда тўхтатишга мажбур бўлишган.

Давоми Қаҳрамон Асланов блогида.